Детските кошмари – как да помогнем на детето да преодолее своят страх
Кошмарите са много често срещани при децата, особено във възрастовата група между 4 и 12 години. Изследванията показват, че приблизително една четвърт от децата сънуват страшни сънища, поне веднъж седмично. Една от основните причини, кошмарите да са толкова разпространени при децата е, че тяхното въображение е изключително живо на тази възраст и понякога им е трудно да различат фантазията от реалността.
Нашите мозъци сънуват с определена цел. Чрез сънуването, мозъкът обработва събитията от изминалия ден и ги превръща в спомени. Сънищата могат да включват неща, които детето е научило, или чувства, които е изпитало, и се опитват да ги осмисли. Например, притеснението от започването на детето в нова детска градина, може да се превърне в сън за космато чудовище с остри зъби, но усещането, което предизвиква, е сходно. Когато спи, логическата част от мозъка на детето си почива, а по-творческата част поема контрол, без правила и ограничения. Ето защо сънищата могат да бъдат както невероятни, така и ужасяващи.
Като родители, когато детето дойде в стаята ни, уплашено от кошмар, е изкушаващо да отговорим сънено и да кажем неща като: „Това е само сън“, „Не е истинско“, „Не мисли за това“. Въпреки, че го правим с най-добри намерения. Истината е, че това просто не е ефективно.
Да кажем на дете, че сънят му не е реален, не съответства на неговото преживяване. Сърцето му бие учестено, видяло е чудовището, усетило е миризмата му. За него този сън е бил много реален.
По същия начин, ако му кажете да не мисли за това, гарантирам, че това ще бъде ЕДИНСТВЕНОТО нещо, за което ще си мисли. Ако ви кажа да не мислите за шоколад, за какво си помислихте? Не можете да се спрете, това е автоматично.
Какво можете да направите
Сънищата могат да накарат детето да се чувства безсилно. За него може да е обезсърчително да си легне, знаейки, че е възможно да сънува страшен сън и да се чувства така, сякаш не може да направи нищо по въпроса. Въпреки че може да звучи странно, най-доброто, което вие като родители можете да направите, е да говорите с детето за тези страшни сънища и да ги преосмислите. Вместо да се чувствате безпомощни, поемете инициативата и създайте заедно края на съня, който искате. Когато детето мисли за положителен завършек на сънищата си, докато е будно, сънят му може да се промени, когато отново заспи.
Ако детето ви се събуди през нощта от кошмар, не забравяйте, че то вероятно ще бъде в режим „бий се или бягай“ и в резултат на това, може да не е в състояние веднага да измисли нов край на съня си. Първо му помогнете да се успокои, прегърнете го и го уверете, че е в безопасност. След това, когато е спокойно, го накарайте да ви разкаже за съня си. Бъдете внимателни и не омаловажавате съня му. Детето трябва да знае, че разбирате как се чувства. Можете да кажете: „Това наистина звучи страшно“ или „И аз бих се уплашил от това“. Когато е спокойно и се чувства подкрепено, детето ще се чувства сигурно да обмисли с вас нов край на съня си.
Когато човек сънува, мозъкът му работи с образи, затова е важно да използвате много ярки образи за края на сънищата. Помислете за цветовете, вкуса, мириса и усещането. Стремете се да го направите възможно най-реалистично.
Това, което съм установила, че работи най-добре, е да направите новия край на съня смешен. Когато се смеем, тялото ни автоматично се отпуска. Затова, накарайте чудовищата да кихат или да се оригват, превърнете вампирите в шоколад и ги изяжте – каквото и да е, но нека е забавно. Няма правила за сънищата, така че ги направете толкова щури, колкото ви позволява въображението.
Понякога децата имат повтарящ се сън. В такъв случай може да е полезно да нарисувате новия край и да го прегледате отново преди лягане.
Много деца се сблъскват с кошмари, а родителите често не знаят как да им помогнат. Въпреки това, ако върнем на децата контрола върху завършека на сънищата им, ние отнемаме силата на страха и им даваме увереност да спят спокойно.
