Какво представлява опозиционното предизвикателно разстройство

Какво представлява опозиционното предизвикателно разстройство

40% от децата със СДВХ развиват опозиционно предизвикателно разстройство (ОПР), състояние, характеризиращо се с хронична агресия, чести изблици и тенденция да се спори, пренебрегвана на исканията и проява на неприемливо поведение.

Всеки родител на дете с дефицит на вниманието знае какво означава да се бори с проблемите на поведението – понякога дори най-добре възпитаните деца отказва да се съобразят с изискванията на средата. Но почти половината от всички родители, които имат деца със СДВХ, в ежедневието си често се сблъскват с тежките поведенчески проблеми и предизвикателствата които децата им поднасят. Това се дължи на факта, че 40% от децата със СДВХ развиват и опозиционно предизвикателно поведение.

Проблемът с опозиционното детско поведение засяга цялото семейство. Тенденцията при брачните отношения може да бъде особено тежка. Отчасти това е така, защото приятелите и роднините са склонни да обвиняват родителите, че не се справят успешно с възпитанието на детето си. Реалността е, че стратегиите относно дисциплината, които работят при другите деца, просто не работят при децата със СДВХ.

За щастие, психолозите са развили ефективна поведенческа терапия за подкрепа дори и на най-предизвикателното дете. Този процес е дълъг и изисква много усилия от страна както на самите терапевти, така и на семейството на детето. За целта обикновено се прибягва до помощта на психотерапия.

„Много деца със СДВХ, които са диагностицирани с ОПР наистина показват опозиционни характеристики по подразбиране“, казва психолога Карол Брейди. „Тези деца проявяват неприемливо поведение, не защото умишлено указват съпротива, а защото не могат да контролират вътрешните си импулси.“.

Друга възможност е, че опозиционното поведение е просто начин децата да се справят с чувството на неудовлетвореност и емоционалната болка, свързана със СДВХ.

При половината от всички деца в предучилищна възраст, диагностицирани с ОПР, проблема се задълбочава след навършване на 8-годишна възраст. Оставяйки нелекуваното, опозиционното поведение може да се превърне в поведенческо разстройство, още по-сериозен поведенчески проблем, характеризиращ се с физическо насилие, кражба, бягство от дома, употреба на огнестрелно оръжие и други силно разрушителни и често незаконни действия.

Първи стъпки

Всяко дете със СДВХ, което проявява признаци на ОПР, се нуждае от подходящо лечение. Първата стъпка е да обърнете внимание на стресовите фактори, тъй като опозиционното поведение често е свързано със стреса. Трябва да обърнете внимание на източника на стрес, преди да се съсредоточите върху самата работа с поведенческите проблеми.

Ако детето е толкова импулсивно или разсеяно, че не може да се съсредоточи върху терапиите, които използваме за лечение на опозиционното поведение,  то няма да стигнем много далеч. За много деца със СДВХ и ОПР се налага медикаментозно лечение. Голяма част от лошото поведение просто отпада.

Лекарствата рядко са единственото, което е необходимо за контролиране на опозиционното поведение. Ако детето проявява рядко противопоставящото се поведение, техниките за модифициране на поведението могат бъдат от изключителна полза.  Но ако опозиционното поведение е тежко и нарушава живота на детето у дома или в училище, най-добре е да се консултирате с терапевт, познаващ детските поведенчески проблеми.

В повечето случаи, семейният терапевт обучава родителите как да променят начините, по които реагират на поведението на детето – както когато то е добро, така и когато се държи лошо. Между седмичните сесии родителите практикуват това, което са научили, и докладват на терапевта за напредъка си.

Кое е по-ефективно – морковът или пръчката?

Изследователи от Вашингтонския университет в Сейнт Луис са измислили прост експеримент, за да изпробват последиците от наградите и наказанията за поведението и са установили, че наказанията влияят по-ефективно на поведението, отколкото наградите. Изследването, проведено в сътрудничество с д-р Ричард Абрамс, професор по психология, може да помогне за разбирането на поведението. „По отношение на стратегиите за преподаване нашето изследване предполага, че отрицателната обратна връзка може да бъде по-ефективна от положителната обратна връзка при променящото се поведение. Нашето проучване показа, че реагираме по същия начин на всяка отрицателна обратна връзка. От гледна точка на еволюцията, хората са склонни да избягват наказанията или опасните ситуации, а наградите, от друга страна, представляват по-малка заплаха за живота. Това може да ни даде отговор на въпроса защо учениците в изследването избягват повтарящите се грешки, независимо от това в какво се изразява последващото наказание.“.

Родителите често подхранват проблема, като осигуряват прекалено сурова или непоследователна дисциплина. Вместо това родителите трябва да възвърнат авторитета си, като внимателно определят награди и наказания, а след това ги прилагат последователно и безпристрастно. Най-важното правило е, че родителите не трябва да приемат лично поведението на детето. Останете спокойни. Децата с ОПР имат радар за враждебност. Ако те усетят гнева ви, ще се справят с него.

Д-р Дъгалс Райли препоръчва на родителите да постъпват по следничя начин: „Когато за пръв път поискате от детето си да направи нещо, му дайте две минутиза отговор. Ако не се подчинява, спокойно му кажете: „Сега ще ти кажа за  втори път, да си вземеш якето. Разбираш ли какво те моля да направиш и какви са последствията, ако не го направиш? Моля, вземи умно решение. Ако те попитам за трети път, последствията за теб ще бъдат следните – телевизора изгасва за един час или ти отнемаме видео играта.“.

Да възнаграждавате доброто поведение или да наказвате лошото поведение не е революционна концепция, но при децата с ОПР, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Родителите трябва да попречат на импулса си да крещят или да се саморазправят с детето физически. В същото време те трябва да се научат как да заменят „не-отбранителни наказания“, като например прекъсване или загуба на привилегии. Много родители на опозиционни деца са толкова съсредоточени върху лошото поведение, че са спрели да забелязват и да отчитат позитивните прояви.

Помагането на родителите да се научат да възхваляват доброто поведение на детето е едно от най-тежките предизвикателства пред терапевтите. Родителите често „се колебаят когато трябва да похвалят поведението, защото чувстват, че поведението не изисква никаква намеса. „Детето ми знае как да почисти стаята си, то просто отказва да го направи“, е типичен родителски коментар.

Когато родителите хвалят детето си, те трябва да бъдат наистина ентусиазирани. Едно нееднозначно изявление за „добре“ вероятно няма да промени поведението на детето. Похвалата трябва да посочи похвалното поведение и  идеалния случай, да включва и невербален жест. Например, можете да кажете: „Беше чудесен начина, по който ти игра толкова тихо, докато говорих по телефона!“ И след това дадете на детето си целувка.

Подходящите награди и наказания за различни за всяко дете. Колкото по-креативно приспособявате програмата си към специфичните ви способности и нужди на детето, толкова по-добре. Д-р Ръсел Баркли, професор по психиатрия в Медицинския университет в Южна Каролина, пише: “ Последователността в начина, по който третирате детето си – начина, по който определяте правилата, съобщавате своите очаквания, обръщате внимание, насърчавате доброто поведение и налагате последствия за лошо поведение – са ключът към успеха.“.

 

Още публикации