Как да помогнем на детето да преодолее ситуационната тревожност

Как да помогнем на детето да преодолее ситуационната тревожност

 

Тревожността може да порази без предупреждение децата от всяка една възраст. Обикновено децата се сблъскват със симптомите на тревожността, когато:

– попаднат в нови ситуации;

– детето се страхува, че ще бъде отделено от Вас;

– предстои да бъде извършен преглед, при рутинните посещения на медицински специалисти,

– когато има някакъв проблем в детската градина/училището.

Освен горе изброените съществуват още безброй други промени в ежедневието на детето Ви, всеки един от които може да предизвика чувство на тревожност в него. Въпреки огромните усилия които полагате в ежедневието, за да подготвите детето си за нова ситуация, то все още може да изпита лека, умерена или дори висока тревожност. Всяко дете показва по различен начин признаци за тревожност, но типичните симптоми включват:

– промени в нивото на активност;

– потни длани;

– болки в стомаха;

– главоболие;

– поведенчески проблеми /плач, гризане на нокти, дърпане/усукване на кичури коса, или блъскане на главата/.

Без значение от ситуацията, която предизвика безпокойството в детето Ви, съществуват стратегии които можете да използвате, за да му помогнете да преработи това чувство и да предотвратите бъдещите епизоди.

Първата стъпка за справяне с тревожността на вашето дете, е да му помогнете само да забележи промените в своето тяло и поведение. Можете съвсем деликатно да посочите на вашето дете поведението което наблюдавате от страни и да го попитате, дали то също забелязва случващото се. Например, ако детето ви започва да гризе ноктите си, когато е нервно, опитайте със следната фраза: „Виждам, че гризеш ноктите си точно сега. Забелязала ли това?“. Чрез преодоляване на поведението по неутрален начин, вие ще му помогнете да обърне внимание на това как тялото му реагира на стреса. Желателно е тези моменти да се въздържате от това да правите забележка за дисциплината на детето си, тъй като това може да доведе до възникването на чувство на срам, а от там да се засили тревожността, свързана с поведението.

Следващата стъпка е да помогнете на детето си да разбере, че тревожността е нормално чувство и, че всеки човек има промени в поведението или настроението, когато се чувства по този начин. Обяснете на детето си неприятните ситуации, които могат да предизвикат стрес и тревожност. Обяснете, че всички хора (включително и Вие) на моменти усещат стреса и тревожността и, че силата на това чувство е различно за всеки. Например, можете да опитате да кажете следното: „Не обичам да разговарям едновременно с двама напълно непознати човека. Понякога, ако попадна в подобна ситуация, се чувствам наистина нервен, а от това ръцете и краката ми започват да се потят.“. Помогнете на детето си да разбере, че няма нищо лошо в самата тревожност, защото това е начина на нашето тяло да ни уведоми, когато се случва нещо неприятно.

След като помогнете на детето си да признае своята тревожност и изясните какво представлява това чувство, можете да помогнете на детето си да се отпусне. Вашата първа стъпка е да поговорите с детето за това, което го притеснява, като покажете своята загриженост към случващото се и се опитате да облекчите тези страхове вербално, ако е възможно.

Например, детето ви се развълнува в чакалнята пред лекарският кабинет, поради страх от инжекция, или от докосването на студеният статоскоп до тялото му по време на прегледа. По време на разговорът с детето си за това, което го притеснява, Вие не само ще изясните в какво се състои актуалния проблем, но това ще ви даде възможност да му предоставите информация и да му обясните подробно какво да очаква. Ако детето Ви продължава да има симптоми на безпокойство, използвате техника за понижаване на стреса. Някои от най-ефективните техники за децата включват: дихателни упражнения,  визуализация чрез картинки/снимки и разбира се окуражаващото физическо присъствие на родителят.

Като последна мярка, може да се наложи да си тръгнете от стресова ситуация и да опитате отново следващия път. Ако детето Ви крещи, избухва гневно или показва признаци на пристъп на паника, най-добре е да го заведете на място, където то се чувстват в безопасност. Не насилвайте детето си да направи нещо, което е ненужно и което  предизвиква страх. Едно дете, което се страхува от височини, не бива да бъде принуждавано да надникне от ръба на висока конструкция; едно дете, което се ужасява от клоуни не бива да се принуждава да позира за снимка с клоун. Децата, които изпитват подобни страхове, в следствие на уплахата си, могат да развият фобии. Вместо това, по-добре насърчете детето си, като заедно с течение на времето, предприемате малки стъпки към преодоляване на ситуационната тревожност.

Ако тревожността детето Ви стане толкова натрапчива, че то не е в състояние да участва пълноценно в ежедневните дейности, или ако застрашава социалният живот, можете да потърсите професионална помощ.

Признаци за висока тревожност:

– детето Ви отказва да посещава детската градина/училището;

– неспособност за поддържане на здравословни навици за сън;

– необичайни промени в апетита (като склонност към преяждане или отказ да яде).

Като родител, вие притежавате влияние върху способността на детето си да се справя с тревожността. След като му обясните, какво точно представлява тревожното чувство, и след като го приучите на бързи и лесни техники за релаксация, можете да изградите устойчивост в него при бъдещи стресови събития.

Още публикации

Сензорна интеграция и пирамида на ученето

Сензорна интеграция и пирамида на ученето

Какво е сензорна интеграция? Сензорна интеграция е неврологичен процес, който се случва във всички нас. Нашите тела изпращат съобщения до нашия...

Не можете да накарате детето си да заспи? Спрете да допускате тези четири често срещани грешки преди времето за сън

Не можете да накарате детето си да заспи? Спрете да допускате тези четири често срещани грешки преди времето за сън

Времето за сън е дошло, а децата Ви са все още будни? Често родителите споделят, че срещат трудности с налагането на точен час за заспиване на...

Posted
Как да помогнем на детето в предучилищна възраст да се справи с емоциите си и да избегне избухванията

Как да помогнем на детето в предучилищна възраст да се справи с емоциите си и да избегне избухванията

Децата в предучилищна възраст имат сравнително богат речник и са самостоятелни в грижата за себе си, но понякога могат да се чувстват претоварени...