Как да помогнем на децата да се справят с агресията

Надали съществува човек на планетата, който поне веднъж да не се е сблъскал очи в очи с агресията. Ето няколко принципа за разбиране и облекчаване на агресията при децата:

Първото и най-важното което трябва да знаете е че, децата не искат да атакуват и нараняват другите. Ако в моментите на афект имаха друг избор, определено биха избрали това да се забавляват и да се чувстват сигурни и обичани. Истината е, че децата могат да играят и да бъдат в отлични взаимоотношения с другите деца, когато се чувстват свързани с тях.

Но когато децата загубят чувството си за свързаност, те се чувстват напрегнати, уплашени, или изолирани. В този „критичен емоционален момент“, те могат да наранят другите деца. Те не възнамеряват да бъдат лоши. В действителност, акта на агресия не е под контрола на детето.

По време на една обикновена сутрин в детската градина, вътрешният глас на детето може да му диктува: „Ето, мама я няма. Тя не ме иска. Още от сутринта се втурна в стаята ми, издърпа ме от леглото и ми нареди да си изям закуската. После изгука бебето, а на мен не ми обърна никакво внимание. Чувствам се ужасно. Тогава дойде и по-големият ми брат Иван. Той изглежда щастлив. Как така той успява да се чувства щастлив?“.

Ако детето се чувства в безопасност, то ще ви покаже как се чувства

Когато детето чувства, че е в безопасност, може да покаже чувствата си. Когато между значимият възрастен и детето има връзка, то винаги може да разчита на най-близкия си човек при нужда от помощ. Възрастният, позволява на детето да „се отпусне“ и му дарява огромен подарък – благодарение на положените грижи и обич, възрастният  лекува наранените чувства на детето.

Ако детето не се чувства в безопасност, може да сигнализира за помощ, като стане агресивно

Ядосаното дете, може да се чувства тъжно, уплашено, или изоставено. Макар да не изглежда , че е уплашено, когато посяга да хапе, блъска или удря, страховете са в основата на проблема. Страхът ограбва способността на детето да се чувства сигурно: „Никой не ме разбира; никой не го е грижа за мен. „.

Без значение, колко любящ и разбиращ е родителят, децата понякога се чувстват изолирани. Редица са причините за страховете на децата, могат да са предизвикани от: трудно раждане, медицински процедури, напрежение в семейството, нещастието на другите около тях, както и от липсата на близки. Всяка плашеща ситуация от миналото на детето, може да създаде тенденция за появата на агресия.

Детската агресия не може да бъде заличена посредством разсъждения, време за почивка, прилагане на „логични последици.“ Възелът на силните чувства разпалващи от вътре детето, не може да бъде разплетен от наградите и наказанията. След като детето се почувства изключено, поведението му излиза извън контрол.

Първата стъпка в подпомагането на детето е да се спре агресивното поведение. Възрастният може да прегърне детето, а след това да го изслуша. Това ще намали тревожността и ще облекчи емоционалната болка у детето. Възможно е детето да реагира по различни начини: смях, сълзи, треперене, може да се боря със сила. През този период, възрастният осигурява безопасност за детето. Плачът, физическата борба и изпотяването все пак са израз на лимбичната система. Те са т. нар. емоционалните аларми, посредством които детето се освобождава от напрежението вътре в себе си.