Първа възрастова криза: “криза на ината”
Вълнуващият период на самостоятелност
Първата възрастова криза възниква в рамките на психологическата три годишна възраст на детето. В този период всяко дете преминава през т.нар. „бебешки пубертет“ или „криза на ината“. Първата възрастова криза е белязана от желанието на малкото дете за самостоятелност. Малчуганът иска сам да се храни, облича, обува, да се справя с ежедневните задачи. Биологичното развитие на детето е достигнало до ниво, което му позволява да се движи самостоятелно, да преодолява препятствия и да желае удовлетворяване на психологическите си потребности. Детето на възраст между две и четири години е активно, импулсивно, подчинено на моментните желания. Тук се появява и сблъсъкът с правилата, наложени от родителите, възпитателите и обществото. Детето често се състезава и подражава на възрастните и изследва света около себе си, но без да притежава необходимият опит за справяне, което е сериозна предпоставка за възникване на криза. [стр.92, Психология на детското развитие, проф. Ив. Бончева].
Защо е важна „кризата на ината“?
Първата възрастова криза е ключов етап от развитието и е породена от сблъсъка между импулсивността на детето и зрелостта на възрастните. Тя е знак, че детето израства, осъзнава себе си като отделна личност, с воля и желания. Кризата е шанс за:
- Развиване на самостоятелност: Детето се учи да се справя само, да поема отговорност за действията си.
- Формиране на собствена воля: Чрез ината, то се бори за своята независимост, за правото на избор.
- Развиване на емоционална интелигентност: Детето се учи да разпознава и изразява емоциите си, да приема отказа и чуждото мнение.
Как да подкрепим детето в периода на първата възрастова криза?
- Бъдете търпеливи и разбиращи: Кризата е временна, но емоционално наситена за детето. Малкият изследовател, воден от неутолимо любопитство, се сблъсква с препятствия, на които реагира с познатите му моделите на поведение, усвоени в по-ранен период, например може да започне да вика, плаче, бута, удря с цел да постигне своето. Понякога целта не детският порив е чисто изследователска и то има желание за изпробване на собствените умения (“взимам купата и бъркалката, защото мама ме научи как да приготвя палачинки и искам да покажа, че и аз го мога.”). В тези моменти можете да му покажете как да го направи по правилният начин и да предадете опита си.
- Подкрепяйте самостоятелността: Насърчавайте малчугана да се справя с ежедневните задачи, дайте му право на избор. Давайте възможност на детето само да се съблича и облича, да се събува и обува, само да се храни с прибори, само да прибира играчките си. Наблюдавайте детето си, така ще имате възможност да видите доколко е усвоило уменията.
- Поставете ясни правила и граници: Обяснете правилата спокойно, с позитивен тон, но бъдете категорични и отстоявайте позицията си. Ако срещате сериозна съпротива от страна на детето, може да онагледите казаното с илюстрация от позната книжка или с постъпка на любим герои от приказка, както и с личен пример. Важно е да обясните на детето ситуацията с подходящи за възрастта му думи, така че то да може да разбере посланието ви на база на личният си опит.
- Осигурете пространство за игра и творчество: Чрез играта детето изразява себе си, развива въображението си.
- Общувайте открито: Говорете с детето, изслушвайте го, насърчавайте го да споделя емоциите си. Участвайте в игрите на детето си, разменяйте ролите дете-родител и родител-дете, това ни показва къде се намираме ние родителите в детската представа и ни дава възможност да видим себе си през детските очи.
Първата възрастова криза е предизвикателство, но и шанс за развитие. С търпение, разбиране и подкрепа можем да помогнем на детето да премине през този период, да изгради увереност в себе си и да се превърне в самостоятелна личност.
Допълнителни ресурси:
Бончева Ив. (2012), “Психология на детското развитие” – Варна,изд. Славена