Екранната зависимост и рисковете за детското развитие
При малките деца прекомерното излагане на екрани води до свръхстимулиране предимно на два сетивни канала – зрителния и слуховия. Това, от своя страна, води до реципрочно и трайно потискане на останалите сетива – тактилно, обонятелно, вкусово, вестибуларно и проприоцептивно. Това ограничаване на пълноценното сетивно изживяване може да доведе до внезапно освобождаване на потиснатите импулси след спиране на екрана, което се наблюдава като хиперактивност или, в други случаи, като апатия и затвореност.
Важно е родителите да осъзнаят, че стимулацията, предлагана от устройствата, често е стерилна и лишена от естествената вариативност, която е ключова за здравословното неврологично развитие. За сравнение, дори многократно изпълнение на една и съща детска песен от родител никога не е абсолютно идентично – интонацията, темпото и ритъмът винаги ще се различават леко. Тази спонтанност и непредсказуемост са изключително ценни, тъй като отразяват динамиката на реалния свят и стимулират адаптивността на детския мозък.
По време на терапевтичните сесии с децата, често родителите споделят, че детето им, което е привикнало към монотонността на дигиталните стимули, проявява нежелание към спонтанното пеене или говорене от страна на родителите си. Това може да индикира прекомерно разчитане на устройствата, като основен източник на слухова и/или визуална стимулация, замествайки богатия и многообразен свят на човешкото взаимодействие.
Една от последиците от прекомерното излагане на екрани е нарушеното калибриране на сетивните системи, което води до намалена чувствителност към промените в околните стимули. В резултат на това, тези деца често избягват динамични и непредсказуеми ситуации, предпочитат рутинни и повтарящи се занимания и проявяват стереотипни модели на поведение, които в нормални условия биха били заместени от по-адаптивни реакции.
Установено е, че дори след кратък период на редовна екранна употреба, могат да настъпят значителни промени в мозъчната дейност. Изследванията проведени в Центъра за приложни невронауки на д-р Везенков показват, че по време на екранно време се наблюдава преминаване към мозъчни вълни, характерни за сънливо състояние – повишаване на алфа вълните и особено на тета вълните при малки деца. Това означава, че части от мозъчната кора, особено в лявото полукълбо, отговорно за речта и социалните умения, изпадат в състояние на понижена активност.
Тази индуцирана „сънливост“ на мозъка може да има преки последици върху способността на детето да контролира своите импулси, което често се проявява като хиперкинетично поведение. Освен това, екранната дейност може да наруши деликатния баланс между сън и будност, което е от съществено значение за здравословното неврологично развитие.“
Необходимо е вие, като родители да сте информирани за потенциалните негативни последици от прекомерната екранна употреба върху различни аспекти от развитието на детето. Рисковете включват забавяне в езиковото развитие, което може да се прояви като късно проговаряне. В емоционалната сфера могат да възникнат трудности в регулирането на емоциите и поведението, водещи до нервна превъзбуда и импулсивност. Когнитивното развитие може да бъде засегнато чрез проблеми с концентрацията и поддържането на вниманието. В социален план съществува риск от развитие на състояние, известно като „екранен аутизъм“. В по-зряла възраст тези ранни предизвикателства могат да ескалират до поведенчески и обучителни затруднения.
Tази брошура резюмира много практично идеите на Serge Tisseron, психоаналитик с дългогодишна практика в областта на употребата и злоупотребата с дигиталните технологии в контекста на психичното развитие на децата. Белгийското министерство, я е използвало като основен елемент от кампанията си за образование на родителите относно адекватните начини децата да взаимодействат с новите технологии според възрастта им. Информацията в настоящата брошура е взаимствана от кампанията на програмата за превенция YAPAKA на Ministère de la Fédération Wallonie-Bruxelles de Belgique. Тя се основава съвременни проучвания систематизирани от френския психиатър и доктор по психология Serge Tisseron, публикувани в книгата му Grandir avec les écrans „La règle 3-6-9-12“.
Повече информация по темата, както и насоки за преодоляване на екранната зависимост, можете да откриете в статията ми: “Ограничаване на екранното време и изграждане на здравословно дигитално поведение у децата”. Линк: https://tinyurl.com/bd67bwva
