Забавна релаксация

Като практикуващ психолог, осъзнавам, че ключов елемент в подпомагането на детското развитие е изграждането на емоционална грамотност и умения за телесно регулиране. Когато децата изпитват силни емоции – без значение дали става въпрос за тревожност, гняв, тъга или смущение – опитите за вербална комуникация често се оказват неефективни. В този момент те са в състояние на емоционална свръхстимулация, което затруднява когнитивната обработка и способността им да възприемат и анализират информация.

Често възрастните погрешно предполагат, че децата интуитивно разбират и разпознават собствените си емоции. В действителност, емоционалната интелигентност е умение, което се развива с времето и изисква активно обучение и подкрепа. Подобно на усвояването на говор и ходене, децата се нуждаят от насоки и помощ, за да се научат да идентифицират и разбират емоциите си. Ролята на възрастните е да служат като емоционални ментори, като вербализират и етикетират емоционалните състояния на децата. Например, може да се каже: „Забелязвам, че си свил ръцете си в юмруци и си се намръщил, изглеждаш ядосан“. Този подход помага на децата да свържат физическите усещания с конкретни емоции, като постепенно ги научава да разпознават телесните сигнали, свързани с различни емоционални състояния. Това е първата стъпка към развиване на умения за саморегулация.

Когато тялото е обхванато от силни емоции, е необходимо да се въведе успокояващ механизъм, който да възстанови баланса. Основен компонент на релаксацията е регулирането на дишането. Чрез забавяне на дишането и установяване на ритмичност, ние влияем положително на нервната система и така предизвикваме физиологична релаксация. Разбира се, прилагането на техники за релаксация при деца, може да бъде предизвикателство. Традиционните методи, като медитация, може да не са подходящи за тях. Затова е важно да се използват креативни и забавни подходи, които да ангажират детското внимание и да направят процеса на релаксация приятен и достъпен.

 
1. Хартиената лодка.
Като поставите нещо върху корема, е по-лесно да се съсредоточите върху дишането от диафрагмата. Не е задължително да е хартиена лодка, може да е всичко, дори детето ви да постави ръце на корема си (точно под гръдния кош) ще помогне. Идеята е при вдишване стомахът да се издига нагоре, а при издишване да се спуска надолу. Харесвам хартиената лодка, тъй като се движи нагоре и надолу, все едно плува в бурно море. Този начин на дишане е в основата на всяка релаксация.

2. Въртележка
Има купища сайтове с безплатни шаблони с помощта на които можете да си изработите въртележка. За да можете да завъртите въртящото се колело, трябва да използвате дълги бавни дишания, както при медитация или контролирана релаксация. Освен това докато наблюдава въртеливите движения, детето ще насочи вниманието си към въртележката, вместо да слуша мислите, които се въртят в главата му.

3. Сапунени мехурчета
За да издуха балончета, детето трябва да използва лека издишна струя въздух. Ако детето издуха струята въздух много бързо или силно, няма да се получат сапунени мехурчета. Когато детето прави махурчета и наблюдава как летят наоколо, така ще отлетят и тежките емоции, предизвикали реакцията му.

4. Батут
Батутите са чудесни. Всеки терапевт, работещ с деца ще потвърди, че са страхотни за децата. Помагат на малчуганите да изградят сила и координация, но са много подходящи и за релакс. Докато детето подскача в ритъм, дишането му следва този ритъм и се нормализира. То ще прави дълги бавни вдишвания с всеки отскок. Батутите имат допълнителното предимство, че помагат на детето да се освободи от цялото физическо напрежение, което може да е възникнало с реакцията „бий се или бягай“. Ако е било ядосано или разтревожено, мускулите му са се стегнали. Физическата активност на подскачането ще помогне на тялото му да се освободи от това.

5. Издухай свещите
Тук не става въпрос за истински свещи. Това би било малко трудно и дори опасно. Накарайте детето си да вдигне ръце и да се преструва, че пръстите му са свещи. Помолете детето бавно да издухва всяко пръстче-свещ. То вероятно ще иска да духне бързо всички “свещи”, но се опитайте да го насърчите да го прави бавно. Направете го няколко пъти.

6. Стегни и отпусни
Идеята тук е, че стягаме мускулите си и след това ги отпускаме с всеки дъх. Превърнете го в игра. Можете да кажете следното: “Всеки път, когато стегнеш мускулите си поеми дълбоко въздух и да го задръж, докато стискаш мускулите си възможно най-здраво. Задръж за няколко секунди така, а сега отпусни мускулите и бавно издишай.” . Подобно на батута, с помощта на това упражнение се освобождава физическото напрежение, което се натрупало от преживените силни емоции.

7. Въображение
Въображението е мощен инструмент за управление на нашите емоции. Когато детето ви е щастливо и спокойно, накарайте го да ви разкаже за любимото си място, някъде, където на детето му е приятно да прекарва времето си. Често, когато задавам този въпрос на децата, отговорът е “Плажът”, нормално все пак Варна е Морската столица на България. Може да помолите детето да нарисува картина на любимото си място, след което да я поставите в стаята му.

Когато се наложи да използвате тази методика, за да се успокои накарайте го да помисли за своите 5 сетива. За този пример ще използвам плажа.

Какво може да чуе? Чува ли разбиващите се вълни? А, може ли да съобрази ритъма на дишането си с вълните?

Какво е чувството? Усеща ли слънцето и пясъка върху кожата си?

На какво мирише? Може ли да усети аромата на морето, на слънцезащитният крем?

Какво може да види? Може ли да види вълните, птиците?

Какво може да вкуси? Може ли да усети солта във въздуха?
8. Блестяща бутилка
Бутилките са страхотни и лесни за правене в домашни условия. Има купища уебсайтове за тях. За направата им е необходимо в бутилка с топла вода, да смесите цветен брокат и капка оцветител за храна. Уверете се, че сте закрепили добре капачката и разклатете добре. Накарайте детето да разклати бутилката възможно най-силно, след което да диша коремно, докато броката се върти наоколо. Гледането на бляскавият брокат е доста хипнотизиращо и помага на детето да се съсредоточи върху релаксацията, а не върху мислите си, водени от емоции.

9. Вие познавате детето си най-добре

В крайна сметка няма никой, който да познава вашето дете по-добре от самите вас. Доверете се на себе си и на инстинктите си. Вие най-добре знаете какво да направите и не забравяйте, че щом се грижите за детето с разбирането и приемането, че то се бори с емоциите си, вие сте това, от което то се нуждае.