Защо някои деца от аутистичния спектър са неправилно диагностицирани със СДВХ?

Синдромът на Аспергер вече не съществува като самостоятелна диагноза. Но много от симптомите, свързани с този тип разстройство от аутистичния спектър, погрешно се смятат за СДВХ.

Аспергер и СДВХ

Повечето деца със симптоми, които до скоро се свързваха със синдрома на Аспергер, често биват диагностицирани със СДВХ. Симптомите на нарушения от аутистичния спектър донякъде се припокриват с тези на СДВХ, откъдето произтичат и трудностите при поставяне на правилната диагноза. Повечето от децата с нарушения от аутистичния спектър имат сходни симптоми със СДВХ – трудно могат да бъдат успокоени, срещат затруднения с комуникацията и социалната адаптация, съсредоточават се само върху нещата, които ги интересуват, импулсивни са.

Синдром на Аспергер и аутизъм

Симптомите, които преди са били свързвани със синдрома на Аспергер, са част от аутистичния спектър, те често са по-леки от тези на някои форми на аутизъм. По-тежките форми на аутизъм често се диагностицират през първите две години от живота на детето, но симптомите, които преди са били свързани със синдрома на Аспергер, обикновено се диагностицират на по-късна възраст. Основна причина за това е, че децата със синдром на Аспергер могат да имат умерено забавяне в развитието на речта, като повечето от тях развиват социални умения до навършването на 3-годишна възраст.

Причината за Синдрома на Аспергер

Изследователите не са установили какво причинява симптомите, доскоро свързани със синдрома на Аспергер, макар да изглежда, че има силен генетичен компонент.

Признаци на Синдрома на Аспергер

Децата със симптоми, свързани по-рано със Синдрома на Аспергер (СА), както и всички индивиди от спектъра, срещат трудности в три области: комуникация, социално взаимодействие и ограничени интереси. Дете със СА може да има някой или всички от симптомите, но те често са по-малко тежки, отколкото при деца с аутизъм. По-долу е показана разбивка на всеки вид увреждане, както следва:

Комуникационна бариера

• Развитието на речта може да бъде нормално или донякъде забавено, но възникват трудности във функционалното и социално използване на езика за комуникация.
• Нарушена употреба на невербалното поведение, включително: очен контакт, език на тялото и социални изрази.

Лошо социално взаимодействие

• Неспособност да се развиват взаимоотношения между връстници (невъзможност на индивида да създаде и поддържа приятелство). Повечето деца със симптоми, които преди са били свързани със СА, искат да създадат приятелство, но не знаят как.
• Неспособност за споделяне на наслада, интереси и постижения с други хора.
• Липса на социална и емоционална реципрочност (не изпитват радост и удовлетворение от това просто да бъдат заедно с другите).

Ограничени интереси

• Тесни интереси, които са необичайни по своята интензивност и фокус (определено телевизионно шоу или пък необичаен обект като напр. „прахосмукачка“).
• Строго придържане към нефункционални практики и ритуали (при напускане на къщата, при влизане в училищната сграда и т.н.).
• Стереотипно повтарящи се двигателни маниери.

Защо родителите пропускат знаците?

Родителите трудно могат самостоятелно да открият симптомите в детето си и да ги свържат със СА. Често семействата на децата споделят, че първоначално са считали, че симптомите са част от личността на детето им. При постъпването му в детска градина, социалните трудности стават все по-очевидни. Децата с АС обикновено не могат да се сприятеляват и трудно разбират хумора на околните, разбират всичко буквално.

Оценка за Синдром на Аспергер

Ако подозирате, че вашето дете има симптоми, свързани със СА, се консултирайте с детски психолог, невролог или детски психиатър. Оценката включва наблюдение на детето, както и интервю с Вас за неговото развитие, включващо социално взаимодействие и комуникационни умения.

Възможност за индивидуална терапия

Детския психолог може да Ви предложи разнообразни специализирани интервенции, строго индивидуални за всяко дете, които се съсредоточават върху управлението на поведението и обучението му по социални умения: например, как да интерпретирате жестовете, как да подобрите очният и емоционалният контакт, как да развиете способността му да разбира хумора и сарказма, както и много други. Когнитивната поведенческа терапия например, може да помогне на детето, да управлява натрапливото поведение и високата  тревожност. Колкото по-рано психолога започне работа с детето с разстройство от аутистичния спектър или АС, толкова повече се увеличават неговите шансове за по-добро функциониране и преодоляване на някой от симптомите. Резултатите от терапевтичната работа са различни при различните деца и са в зависимост от общото състояние и индивидуалните дадености на конкретния индивид.