Не наказвайте детето за поведение, което не може да контролира

Не наказвайте детето за поведение, което не може да контролира

10 правила за отглеждане на дете със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието /СДВХ/.

Като родител на дете със СДВХ, вероятно често срещате проблеми с неприемливото  поведение на своето дете. За щастие, справянето е по-лесно, отколкото можете да си представите. Всичко, което е необходимо, са няколко малки корекции в начина, по който взаимодействате с детето си. Представям Ви 10 стратегии за справяне с неприемливото поведение, които работят успешно:

1. Приемете факта, че вашето дете – като всеки друг човек на планетата– не е съвършено.

Не е лесно да приемете, че детето Ви е различно. Но едно дете, което усеща негодуванието на родителите си и песимизмът за перспективата му – едва ли ще развиe самочувствието и духа от който ще се нуждаe, за да порасне щастливо.

За да се чувства детето прието и подкрепено, то се нуждае от усещането, че родителите му имат доверие в способностите му. Едва когато родителите се научат да гледат на състоянието като на предизвикателство и да виждат положителната страна на СДВХ – невероятна енергия и креативност – те могат да видят потенциала на своето дете. Опитайте се да обичате безусловно детето си. Отнасяйте се към него с обич, разбиране и го приемете така, все едно то вече е покрило вашите очаквания за това, какъв човек искате да бъде. Това ще му помогне да се превърне в такъв човек.

2. Не вярвайте на всички „лоши новини“ които чувате.

Не е лесно да приемете упреците, които околните отправят към Вас, относно начина на възпитание, но не позволявайте на отрицателните им забележки да Ви попречат да правите всичко по силите си, за да защитите детето си. В края на краищата децата със СДВХ могат да успеят да се справят с поведението си, ако получат необходимата помощ.

„Макар да е вярно, че умът на детето Ви работи по различен начин, то със сигурност има способността да учи и да успее точно толкова, колкото всяко друго дете“, казва д-р Джордж Дюпаул, професор по училищна психология в „Lehigh University  “ във Витлеем, Пенсилвания. „Погледнете на състоянието му от друг ъгъл, ако детето Ви страда от диабет или има астма, бихте ли се колебали да се застъпите за него? Както диабетикът се нуждае от инсулин, а а детето с астма се нуждае от кислород, така детето със СДВХ се нуждае от подходяща учебна среда.“, допълва той.

3. Уверете се, че правите разлика между дисциплина и наказание.

Колко често сте се оплаквали на приятели или членове на семейството си (или дори на терапевта си) с думите: „Викал съм, заплашвал съм, отнел съм любимите му играчки, подкупвал съм го, умолявал съм го – и нищо не работи!“ Виждате ли проблема в този подход? Всяко дете, изложено на такова разнообразие от вариации, би било объркано. Забелязвате ли, че в тази ситуация един от най-ефективните подходи към дисциплината, а именно положителната обратна връзка – дори не се споменава.

„Много родители използват термините дисциплина и наказание – взаимозаменяемо“, казва д-р Сал Севере. „В действителност, те са много различни. Дисциплина, е за предпочитане, защото учи детето как да се държи. Тя включва обяснение за неподходящото поведение и пренасочване към приемливото поведение – заедно с положително подсилване всеки път, когато детето прави добър избор на поведение. Наказанието, от друга страна се основава на страх и срам, посредством които детето е принудено да се държи по определен начин.“

Наказанието със сигурност има своето място. То обаче никога не трябва да включва физическа или вербална злоупотреба и трябва да се използва само като последна мярка. Например, ако детето ви продължава да издърпва опашката на котката, въпреки че неколкократно сте му казали, че не трябва – то трябва да бъде наказано.

Често най-добрият начин е чрез проста програма за промяна на поведението, включваща: определяне на подходящи за възрастта постижими цели и след това систематично възнаграждаване на всяко малко постижение, докато поведението стане рутинно. Като възнаграждавате положителното поведение (вместо да наказвате отрицателното поведение), помагате на детето да се чувства успешно и го мотивирате да се справя.

4. Не наказвайте детето за поведение, което не може да контролира.

Представете си, че казвате на своето 10-годишно дете да оправи леглото си. Сега си представете, че минути по-късно го намерите лежащо на неоправеното си легло, играейки карти. Какво трябва да направите? Да го смъмрите или да му дадете почивка?

Според д-р Севере това вероятно не е най-добрият подход. В много случаи, казва той, едно детето със СДВХ не успява да изпълни задачата, не защото е непослушно, а просто защото се разсейва. Това е често срещан симптом и нещо, което то може да не е в състояние да контролира. И когато многократно наказвате детето за поведение, което не може да контролира, то се чувства, че се е провалило пред Вас. В крайна сметка, желанието му да ви угоди се изпарява. То си мисли: „Защо да се занимавам?“. Като резултат страда връзката родител-дете.

Най-добрият подход в такива ситуации може да бъде просто да напомните на детето си да направи това, което искате да направи. Можете да го накажете, ако то съвсем демонстративно откаже да оправи леглото си.

5. Спрете да обвинявате другите за трудностите на детето си.

Другите хора могат да допринесат за проблемите на Вашето дете. Опитвайки се обаче да прехвърляте вината върху другите, окуражавате детето си. Защо трябва да поеме личната отговорност за действията си, ако може да обвини някой друг (или ако многократно Ви чуе да обвинявате някой друг за грешките му)?

6. Бъдете внимателни при разграничаването на детето от стореното.

Децата, които многократно чуват лоши неща за себе си, в крайна сметка започват да вярват на тези неща.

Независимо от това, колко разочароващо е поведението на детето, никога не го наричайте „мързелив“, „глупав“ или нещо друго, което може да го нарани. Не използвайте изрази като: „Ти си толкова добър – защо не можеш да поддържаш стаята си чиста?“ или „Какво не е наред с теб? Казах ти вече хиляди пъти … „.

Карл Брейди, доктор по психология в Хюстън, обяснява: „Родителите трябва да приемат, че СДВХ е врагът – не детето. Когато показвате че държите на детето си и опитвате заедно да промените неприемливото му поведение, създавате климат, в който детето се чувства обичано и подкрепяно въпреки недостатъците си.“.

Следващия път, когато стаята на детето е разхвърляна опитайте със следното: „Имаме проблем и имам нужда от помощта ти, за да го разреша“. Кажете му, че оставяйки храна в стаята си ще привлече буболечки или споделете с дето си опасенията, че може да се настъпи играчките по пода и да се нарани.

7. Не бързайте да кажете „Не“.

На всички деца трябва да им се каже „Не“ в определени моменти, за да ги предпазим да направят нещо опасно или неподходящо. Но много от родителите казват „не“ по навик, без да обмислят дали не е по-добре да кажат „Да“. Детето, което много често чува „Не“, е способно да се бунтува – особено ако е по-импулсивно.

Защо родителите толкова бързо казват „не“? Често, това е предизвикано от страх („Не, не можеш да ходиш на училище сам“), тревожност („Не, не можеш да спиш в къщата на Митко, докато не се запозная с родителите му“), желание за контрол върху ситуацията („Не, не можеш да ядеш сладолед преди вечеря.“). Умните родители знаят кога да кажат „Не“ и кога е по-разумно просто да приемат искането на детето си.

В много случаи незначителната промяна в начина, по който използвате думите „Да“ и „Не“, може да Ви спести много главоболия.

Да приемем, че детето Ви иска да излезе навън, за да играе, но за Вас е важно то да седне и да си напише домашното. Вместо автоматично да казвате „Не“, опитайте заедно да намерите работещо решение. По този начин то ще почувства, че има контрол над ситуацията и че се опитвате да намерите решение заедно.

8. Обърнете повече внимание на доброто поведение на детето.

В стремежа си да се справят с неприемливото поведение много родители пренебрегват доброто поведение което показва детето им.

„Опитайте се да откриете доброто поведение“, казва д-р Севере. „Похвалете детето си, когато забележите, че е направило нещо правилно. Когато посочвате и похвалите желаното поведение, му показвате, че сте забелязали доброто поведение.“.

Имайте предвид, че някои от проблемните поведения, които приписвате на своето дете, може да са типични за всички деца на тази възраст. Прекарвайте възможно повече време с детето си, карайте заедно колело, играйте федербал в парка. Посетете музей заедно. Вземете го на кино. Разбира се да сте родител на дете със СДВХ може да бъде предизвикателно, но хубавите моменти прекарани заедно, ще Ви свържат с детето.

9. Научете се да предусещате потенциално експлозивни ситуации.

Представете си, че дъщеря ви е била поканена на парти. Това е добра новина, особено за дете, което не е много популярно сред връстниците си. Сега представете си, че партито се организира от момиче, с което дъщеря ви наскоро се е скарала.  Родителите прекарват много време в реактивен режим, вместо да мислят напред и да планират бъдещето си.

Можете да изработите план и преди да влезете в магазина или да посетите  дома на приятел, да поговорите за поведението, което се очаква и за възможните клопки. Също така можете да създадете рутина за справяне с възникналите проблеми. Бихте могли да кажете: „Мога ли да поговоря с вас за минута?“ и след това изведете детето от ситуацията. Обсъждайте какво се случва и се опитайте да измислите решение.

Каквото и да правите, бъдете последователни. Всички деца имат нужда от последователност, но децата със СДВХ са зависими от последователността. Това не е лукс за тях. Промяна в графика в последната минута или прекъсване на познатата рутина може да предизвика хаос. Измислете план за справяне с неприемливото поведение и направете всичко възможно, за да се придържате към него.

Уверете се, че Вие ​​и съпруга Ви имате съгласие по въпросите за организацията и дисциплината. Родителите, които имат различен подход към мотивацията и дисциплината на детето си, могат да създадат проблеми. В крайна сметка, колкото по-предсказуема и последователна е средата на Вашето дете, толкова по-щастливо е цялото семейство.

10. Бъдете добър модел за подражание.

Родителите са най-влиятелният модел за подражание за детето, затова помислете внимателно за поведението си. Ако не можете да контролирате себе си, как можете да очаквате детето ви да упражнява самоконтрол?

„Викането дава лош пример за това как детето трябва да се справя с емоциите си“, казва д-р Брейди. „Родителите са склонни да мислят, че колкото по-силно  викат, толкова по-голямо е въздействието върху детето – но това не работи. Единственото, което детето чува, е гневът. Ситуацията бързо излиза извън контрол.“. Напълно нормално е да се гневите на детето си от време на време. Не е добре да му викате непрекъснато. Следващия път, когато детето ви направи нещо, което кара кръвта ви да заври, оставете проблема настрана, направете няколко дълбоки вдишвания или намерете друг начин да се успокоите. Когато демонстрирате, че владеете техники за справяне със собственият си гняв, учите детето си колко е важно да управлява емоциите си.

Ако изгубите собственият си баланс, не се колебайте да се извините на детето.

 

Още публикации

Искам мама!

Искам мама!

“Мама тръгва!”. Как да помогнем на детето да се справи с раздялата? Привързаността между родител и дете е много силна, особено в ранна детска...

Дата:
Мое е или уроци по споделяне

Мое е или уроци по споделяне

Играта е най-добрият учител. Чрез играчките децата опознават света и развиват важни умения. Когато си играят заедно, те се учат да споделят, да се...